Ето кога се налага да потърсите специалист, за да помогне за разрешаването на проблеми, които биха могли да станат и много сериознии
Има ясни сигнали в поведението на детето, които не бива да пренебрегвате.
Снимка: Shutterstock
Почти всяко дете минава пред период, който кара родителят да се срамува, притеснява, изпада в нервна криза и т.н. Истериите обаче са нещо нормално и премиават с възрастта. Дори някои специалисти ги определят като полезни за израстването и развитието на малчугана.
Не така обаче стои въпроса с промените в поведението, които нямат нищо общо с истериите, и определено са доста притеснителни. На какво се дължат и може ли сами да се справите. Може би е време да се примирите и признаете своята неопитност и да потърсите помощ от специалист. В това няма нищо срамно и изобщо не означава, че не сте се справили като родител. Напротив – показва, че мислите за детето си и искате да му помогнете.
Кога обаче наистина трябва да потърсите помощ от експерт? Ето и ситуациите, които изискват психотерапевтична намеса.

Рязката промяна в навиците е червен сигнал за родителите.
Снимка: Shutterstock
Малчуганът започва да се държи лошо, реагира остро, става агресивeн или твърде темпераментeн до степен, когато ви е трудно не само да го направлявате, но и да общувате с него. И това изобщо не зависи от възрастта. Тоест, не е запазено само за тийнейджърите.
Детето се изолира и затваря в себе си. Твърди, че не харесва вече нито приятелите си, нито учителите, нито дори игрите навън. Това се отразява и на социалния му живот. То все по-трудно успява да се сприятели в редките случаи, когато излиза или e на училище.
В някои ситуации децата регресират и променят по странен начин поведението си. Най-често това е свързано с нови фактори, които пряко ги засягат: първи учебен ден, раждане на брат или сестра, преместване в нов дом или град, смяна на училището или класа, поява на детегледачка у дома, възрастен роднина идва да живее в семейството и т. н.
Ако детето често е тъжно или се държи дистанцирано по отношение на ежедневните дейности, това също е знак за тревога. Сигнал за подобна промяна е загубата на интерес към игри, телевизия, хранене, домашни дейности и др.
Почти всяко дете минава и през такъв период. И това е част от неговото развитие и израстване. Кошмарите обаче трябва да започнат да ви притесняват, ако детето започне да се буди все повече през нощта, което нарушава съня му, или се напишква, докато спи от страх.
Това се случва най-често в периода на юношеството, но може да засегне и по-малки деца по една или друга причина. В най-общи линии става дума за отказ от храна, нездравословна диета, насилствено повръщане след хранене, лоши хранителни навици, вманиачаване на тема тегло и външен вид.
Всяка проява на психосоматичен симптом (астма, тикове, тревожност, прекомерен гняв, запек), налага спешна консултация с педиатъра на детето, който да прецени дали е нужна намесата на психолог или друг специалист.

Самонараняванията са тревожен сигнал в периода на юношеството.
Снимка: Shutterstock
Това е поведение, което причинява болка и рани по тялото, но детето не само не го регистрира като проблем, а го използва като отдушник за дълбоко потиснат проблем или тревога.
И по-конкретно, когато често повдига темата за смъртта и самоубийстото. Може би в началото само от любопитсто, но след време разговорите в тази посока зачестяват. Темата за самоубийството е важен алармен звънец, тъй като децата са склонни да имитират поведението на другите и да повтарят чутите аргументи, така че не подценявайте ситуацията.
Пораствайки, всеки преживява различни моменти на безпокойство. Повечето могат лесно да бъдат преодолени, тъй като това е част от еволюционния път. Но в определени ситуации, особено ако се повтарят многократно или с тревожна цикличност, задължително потърсете правилните отговори и съвет от специалист.
Деси Тодорова по материали от Pianeta mamma
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари